Неотдавна един невзрачен тип, с претенции за интелектуалец (по негови думи) се опита да направи антиреклама на тоя мой блог. Не че се е засегнал ревниво, че блогът ми е посещаван масово, а пък той се радва на минимално внимание, при това – само от себеподобните му. Просто лицето си е вредително (употребявам “лицето”, за да не омърсявам блоговото пространство с името му, макар и в условен смисъл, защото се съмнявам дали тоя изобщо има лице, а иначе е безочлив – какво ли мие сутрин?!). Това, че лицето е вредително, са се убедили всички, които по една или друга причина са пренебрегнали опасността от контакти с него дори и чрез ръкуване. И ако не са си измили овреме ръцете, са се отървали най-малко само със засъхнала лепкава слуз. Други са пострадали и по-тежко, но аз, слава Богу, съм имал само виртуални контакти с него, при които заливането ми с вонящ секрет от атрофираните му жлези с увредени мозъчни функции е било обилно, неконтролируемо, често и продължително. Пак с цел да не омърсявам блоговото пространство няма да цитирам нищичко от това, на люпопитните оставям възможността сами да си го намерят, а на не толкова гнусливите ще предоставя линка при молба чрез лично съобщение тук.
Та въпросният е проявил интерес към тоя мой блог и го е представил на адрес: Площад на улица Бухал № 9 (???!!!). Първосигналната му асоциация е с моя user name bubo9, но за да изглежда по-интелектуален, е добавил, че Bubo bubo е латинското име на бухала. Добре де, в разните блогове има различни Bubo – от Бухово, от Самоков, от къде ли не! Но се е хванал точно с мен, защото не му харесвам, а не му харесвам, защото няма как да съм в кръга на неговите приятели. А кои са те, той сам си пише, цитирам: "Познавам, и приятели са ми били (някои починаха), и са, хомосексуалисти и от двата пола. Но утвърдени в своята област творци. На блага, повечето художествени, но и чисто материални.”
Е, няма как да съм в кръга на неговите приятели, най-малкото, защото ми се ще още дълго да съм жив (сигурно е основателна тая моя претенция!), по-малко основателно бих могъл да претендирам да съм утвърден творец на художествени и материални блага (а защо пък не, след като много хора ме познават и признават и като такъв?).
И за да приключа с тоя рефрен, да кажа категорично: Приемам с разбиране правото на всяка отделно взета индивидуална личност да се самоопределя като каквато си ще, съобразно своя етнически произход, религиозна принадлежност или сексуална ориентация. Но най-категорично се противопоставям такова самоопределение да се афишира в контекста на някаква си борба за  «колективни права». Просто защото «колективни» права няма – правото е строго индивидуално, както, впрочем, и вината.
Но най-омерзително е, че приятелят на хомосексуалистите от двата пола асоциира тоя измислен от него адрес  »Площад на улица Бухал № 9» с Червения площад! Сигурно му е ясно, че нямам симпатия тъкмо към Червения площад, нито пък към мумията, разположена на него, но явно го е подразнило, че не е, например, Площада на Червените фенери.
А визирайки аватара ми - «оня с противогаза» - пишешият антирекламата няма как да се оплаче, защото от дълго време знае, че не само противогазът, но и цялата индивидуална система за защита от типа NBC (ядрено, бактериологическо, химическо) въздействие ми е необходима спрямо такива като него, когато по необходимост се налага да влизам в досег с тях (даже виртуално). Защото територията, която обитават, се нуждае от яка дератизация. По всичките правила на борбата с болестотворните гризачи, чиято живителна среда са тъмните и влажни ниши на градската канализация.
А асоциацията с латинското име на бухала Bubo bubo може и да има някакво основание. Нали от древни времена бухалът е символ на мъдрост!
Очаквам с мъдрост всички тук да проявят мъдрост. Готов съм за коментарии и диалог с всички. Та нали блогът ми е Letters to me! Пишете, не ме жалете. Аз ще ви отговоря със същото!

Как е могъл този невзрачен тип, с претенции за интелектуалец (по негови думи) да се опита да направи антиреклама на тоя твой блог?

прочетох последния постинг, утре останалото

Много не се сещам за прототипа но по същество има и такива хора, за съжаление твърде много. Какво правим тогава? - отговор дава Делакроа:

"НЕ СЕ СБЛИЖАВАЙ С ХОРА, ЧИЯТО СЪВЕСТ Е ТВЪРДЕ ГЪВКАВА".

До hombrevk и всички останали, прочели с или без коментар постинга!
09.08 08:23
И аз се сещам, че има твърде много такива хора като прототипа. Но за разлика от Делакроа ("НЕ СЕ СБЛИЖАВАЙ С ХОРА, ЧИЯТО СЪВЕСТ Е ТВЪРДЕ ГЪВКАВА") си мисля, че повечето от тях даже нямат съвест, дори и гъвкава. Напротив, това, което при обикновените, чувствените хора, е съвест, при тях е някаква особена металокерамика, имплантирана в още по-особен бетон, производство на специален бетонов възел. А това, което при обикновените, чувствените хора, е мозък, при тях е особен тип пластмаса, нещо като поликарбоната, от който се изработват атрибутите на полицейските и други специални сили. А въпросната пластмаса, заместваща мозъка, е обилно покрита с идеално полирана хром-никелова неръждаема стомана до атомно-гладка повърхност - нищо не абсорбираща, всичко отразяваща.
Но Делакроа е прав в едно - никаква близост с такива хора! А Алфонс Доде пише за такива: "Подозирам ги в неискренност и затова страня от тях". Боже мой - каква неискренност? Та те направо са си опасни за здравето на човешкия и обществения организъм!

Онзи невзрачен тип, с претенции за интелектуалец (по негови думи) никога няма да успее да направи антиреклама на тоя твой блог!

Дали пък всички ние, дето харесваме тоя блог и не харесваме оня т.н. "интелектуалец" (по негови думи), да не мземем да направим антиреклама нанеговото "издателство".
Вярно е, че е казано: "Шамаросат ли ти едната буза, обърни се да шамаросат и другата!"
Ама е казано и нещо друго:
"Зъб за зъб ли?
Не!
За чене
поне!"

Блогът си е много хубав...Аз се уча от него.Като се опитах да се регстрирам, взех, че си спретнах мой блог! http://miraclio.blog.bg/
Успех, Любо!
Мира

Благодаря ти, Мира, за хубавите думи и пожеланията ти! От своя страна аз пожелавам успех на твоя блог! Ще го посетя в най-скоро време. Ти пък не забравяй покрай ПРИЯТЕЛИТЕ да ми пишеш отвреме-навреме и да коментираш.
Знаеш, че сме обречени на успех! И нищо няма да ни спре - нито такива като "Червения издател", нито разни ДемократЪи, птеродактили, папуняци, маймуни, дървояди, разкишковци, бици ... Е, много станаха, ама и ние не сме малко!
Да стегнем редици, да стиснем десници, да гледаме напред! Защото сме един отбор, една лодка каякари - гребем синхронно, дори и срещу вятъра и вятърните мелници. Пък и да си пожелаем: ПОПЪТЕН ВЯТЪР!